Костна пластика

От всички тъкани в човешкия организъм най-голямо значение за съвременната имплантология има безспорно костната тъкан. Тя задържа имплантатите в организма - без наличие на достатъчно костна тъкан и без имплантатът да е добре интегриран към нея се стига до провал в лечението. Съвременните имплантатни системи се изработват почти само от титан, обработен чрез ецване, който материал се интегрира безпроблемно към костната тъкан. Необходимо е единствено да се изгради достатъчна по обем и плътност кост, за да бъде успешно едно лечение с имплантати. В по-голямата част от случаите наличната кост е достатъчна за поставяне на имплантат; има обаче и немалък брой пациенти, които се нуждаят от увеличаване на наличния костен обем. Това става чрез съвременните методи на костна пластика.

Най-общо за да се образува нова костна тъкан, е необходимо в организма да се постави остеопластичен материал. Последният се резорбира и на негово място се образува здрава нова кост (както е при повечето съвременни материали) или сраства плътно с костта и образува блок от плътна тъкан със смесен строеж - такива материали са били прилагани повече в миналото.

    Скенираща електронна микроскопия (SEM) на нормална човешка кост (вляво) и на остеопластичен материал в стадий на резорбция (вдясно) - в случая Osteon - Южна Корея. Използвано е увеличение 120 пъти; заснети са порите на изкуствения материал, които са с диаметър 300 - 500 микрометра.

Остеопластичен материал Easy Graft 400

Ако желаете безплатна консултация по повод имплантатно лечение, можете да си запишете час на телефон 032 642056

Можете да зададете въпроси на електронен адрес office@ralev-dental.bg, arif@ralev-dental.bg, lazarevski@ralev-dental.bg

Адрес на нашата практика

Случай на двуетапно повдигане на синусов под    Титанова мембрана    Имплантологичен семинар на остров Джеджу

Още информация за костната пластика    Имплант    Вход в нашия форум

Остеопластичен материал Osteon - произведен от Dentium (Южна Корея). Официален представител за България - Ралев Дентал АД

Клиничен случай на костна пластика, осъществена от проф. Юнг-Кюн Ким, Университета в Сеул, Южна Корея. Повечето корейци носят фамилното име Ким, включително и Вождът на Революцията в Северна Корея Ким Чен Ир. Но това е друга тема...На тази снимка проф. Ким от Сеул е осъществил технически най-простата и лесна костна пластика, с която препоръчваме да започнат всички начинаещи. Става въпрос за апликацията на костнозаместващ материал около шийката на естествен зъб или имплантат (както е в случая). Всеки начинаещ орален хирург според нас би следвало да започне именно с такава костна пластика, за да свикне с начина на работа с материала - неговото поставяне, моделиране, зашиването на ламбото отгоре, евентуалната употреба на мембранаи т.н. Именно костна пластика от такъв тип беше приложена при поставянето на първия имплантат от системата TBR в град Хасково - за повече информация кликнете тук...

Все още в съвременната литература се води спор: дали е по-добре да се извършва костна пластика или трябва да се прилагат методи, при които това се избягва? Човешкият ум е изобретателен и в началните години на развитието на имплантологията редица автори са въвели различни имплантатни системи, позволяващи да се избегне костната пластика. Така например в миналото са се прилагали игловидните имплантати, целящи заобикалянето на максиларния синус при пневматичните синуси. В момента нямаме информация някой производител да предлага на пазара иговидни имплантати. Много автори са се изкушавали да поставят зъбни импланти в областта на горночелюстния тубер - по този начин също се избягва синуслифтингът. Правени са различни проучвания при аксиални и наклонени импланти. В миналото една тотално обеззъбена горна челюст си е била истинско предизвикателство за имплантолога - ограничено количество кост, значителни мускулни напрежения в задните области, труден достъп... Тези фактори са накарали много автори да препоръчат алтернативни методи на лечение при тотално обеззъбяване на горната челюст - тотални протези и снемаеми конструкции върху два или три импланта с траверсно - ставни елементи. В далечната 1992 година Lefkove и Beals публикуват статия за отличния ефект от моделно - лятите протези при тотално обеззъбени пациенти - Journal of Oral Implantology - 4: 386 - 393. Други автори също отричат костната пластика - препоръчват се поставяне на имплантати в областта на горночелюстния тубер, наклонени имплантати за заобикляне на синуса, висящи мостови тела и какво ли още не. Много автори обръщат внимание на наклонените импланти - според техните проучвания наклоненият имплант има множество предимства като минимална инвазивност при поставянето, понижени разходи (нещо твърде спорно според нас), висока успеваемост и добри естетични резултати. Не се откриват разлики при клиничната успеваемост при аксиални и наклонени имплантати.

Интересна е статията на Marco Degidi и Diego Nardi - International Journal of Oral and Maxillofacial Implants, 2010, Vol. 25, nr. 6. Двамата италиански автори, единият които е частнопрактикуващ зъболекар в Болоня, правят проспективно проучване за период от три години при наклонени импланти. Интересното е че въпросните импланти са поставени под всевъзможни наклони с единствената идея да се избегне костната пластика; освен това те са свързани с шина, заварена за имплантатните надстройки интраорално. Предвид значителния опит на нашия екип с различните заваръчни технологии понятието интраорална заварка звучеше доста шокиращо, но се оказа че на света такова животно има и на всичкото отгоре интраоралното заваряване се прилага от доста години. Все пак подобни методи се прилагат сравнително рядко - има някои апарати, които извършват точкова заварка - например Apptiva NS 1100 на производителя Enne Servizi (Италия). Правени са опити (малко или повече успешни) за интраорални заварки с високоенергийни лазери.

Авторите сравняват ранната и късната следоперативна резорбция при аксиалните и наклонени имплантати - не се открива статистически значима разлика. Успеваемостта е сходна, от порядъка на 97 - 98 %, което се различава от резултата на Calandrielo et Tomatis (Clin Implant Dental Res, 2005). Според това проучване при имедиатно натоварване на наклонени импланти се получават тежки периимплантатни костни резорбции. Авторите обаче в много случаи поставят имплантати с полирана шийка субкрестално и логично достигат до извода че това не бива да се прави. В днешно време всички изследователи са единодушни - полираната повърхност е нещо несъвместимо с понятието остеоинтеграция, костта обича грапави повърхности и само към тях сраства безпроблемно.

Къси импланти    Наклонени импланти    Вход в нашия форум

Схема на клиничните случаи на Marco Delgidi и Diego Nardi. С идеята да избегнат повдигането на синусовия под авторите извършват геометрични чудеса в устата на пациента - поставят зъбните импланти под всевъзможни ъгли и наклони. С цифри са означени максиларните синуси и носната кухина, съответно 1 - десен синус, 2 - носна кухина, 3 - ляв горночелюстен синус. Ако се работи по конвенционални методи, подобна мостова протезна конструкция би довела до истерия всеки здравомислещ зъботехник; поради това авторите решават да използват шината, която да се свърже чрез заваряване с имплантатните надстройки и да шинира всички импланти в блок. Съгласно съвременните схващания имплантатният блок е нещо много стабилно и сигурно във времето - имплантатите се шинират един към друг и това води до рязко намаляване на честотата на ранните и късни провали. Поради големите ъгли се изискват специфични надстройки по големина и форма - все пак при изработка на мостова конструкция е необходимо мостоносителите да бъдат успоредни, за да може мостът да се циментира безпроблемно. Съществува един друг много голям проблем - за да се подходи по такъв начин, е необходимо много прецизно позициониране на имплантите. Не трябва те да се разполагат много близо един до друг в нито една област на триизмерното пространство, за да не се получават стрес зони - на схемата въпросните зони са обозначени с червени звездички. Това са места, където костната тъкан между имплантите много изтънява и в резултат на компресията е възможна костна резорбция - в най-лошия случай това води до некроза на костта и изпадане на зъбния имплант. За съжаление нещата са твърде индивудални и много трудно може да се направи предвиждане как би реагирал организмът на даден пациент в подобна ситуация - с костна резорбция или уплътняване на костта. Най-общо между два импланта е необходимо да има поне 2 милиметра кост. На фона на съвременните методи за костна пластика всички тези трудности до голяма степен правят такова лечение неоправдано трудно; все пак проучването на италианските автори е проспективно и обхваща десетгодишен период. Публикувано е през 2010 година, което означава че е стартирало някъде около 1998 - 1999, когато все още синуслифтингът беше екзотичен метод от областта на експерименталната хирургия.  

Вход в нашия форум

Импланти, които се нуждаят от костна пластика

Вход в нашия форум

Около имплантите е поставен костозаместител

Имплант с костен дефект около шийката

Вход в нашия форум

Вход в нашия форум