Къси импланти

За къси импланти се смятат винтовите титанови имплантати с размер 6 - 9 мм. Според американския автор Paul Fugazzotto (Int. J of Oral and Maxill Implants, 23:3, 2008) употребата на къси импланти дава някои потенциални предимства в лечебната практика и е със същата успеваемост както при поставянето на имплантати с по-дълъг размер. Д-р Фугацото е частнопрактикуващ имплантолог и изследва един доста внушителен клиничен материал - 2073 имплантата при 1774 пациенти. Всичко това е поставено за период от 7 години - от 2000 до 2007 година. Това прави около 300 имплантата годишно - толкова се имплантират в повечето развити имплантологични практики в България и в света. Авторът постига успеваемост от 98.1 - 99.7 %, което напълно отговаря на световните стандарти в областта на имплантологията - успеваемост от 95 % се счита за много добър до отличен резултат от повечето световни автори.

Къс имплант от системата Superline

www.dentalimplants.bg    www.stomatologia.bg    www.parodont.bg

В областта на естественото съзъбие съотношението между т.нар. клинична корона и клиничен корен на зъба се счита за индикатор за наличието на костна загуба в резултат на пародонтопатии. При напредване на пародонталното заболяване се увеличава пропорцията между короната и корена. Като постулат в съвременната имплантология е прието схващането че функционалните и парафункционални сили в такива ситуации водят до бързо влошаване на прогнозата и скорошна загуба на зъба. В началото на развитието на имплантологията по света и у нас по аналогия се е считало че дългите импланти осигуряват по-добра стабилност и изобщо прогнозата при лечение с тях е значително по-добра - най-вече поради по-голямата площ за остеоинтеграция. Тези данни са натрупани при клинични наблюдения на класическите винтови титанови имплантати с външна хексагонална връзка и машинно обработена повърхност - най-вече имплантатната система Брьонемарк. Длъжни сме да отбележим, че имплантатите на професор Брьонемарк се предлагат в един доста внушителен максимален размер от 18 милиметра дължина - нещо, което не предлага нито една по-нова система. За повече информация за имплантатните системи кликнете тук...

Късите импланти имат някои потенциални предимства. На първо място се избягва рискът от засягане на витални структури като максиларния синус и долночелюстния канал. Намалява се необходимостта от костни аугментации в апико - крестална посока. В случаи когато има толкова малка костна база, че няма място дори и за къс имплант, е възможно костната пластика да бъде с минимален обем, съответно да бъде технически по-лесно изпълнима и да протече с по-малко усложнения. По отношение на имплантатната дължина в световната литература се срещат различни схващания: според едни автори дългите имплантати са много по-стабилни при оклузално натоварване, а според други няма никаква връзка между дължината на имплантата и неговата способност да понася оклузален стрес. Pierrisnard et al. (Clin Implant Dent Rel Res, 2003) отричат да има връзка между начина на предаване на дъвкателните сили и дължината на импланта - според тях дългите импланти не са по-добри от късите. Противоположно е мнението на Petrie и Williams (Clin Oral Implant Res, 2005) - те проучват имплантати с дължина от 5.75 до 23.5 милиметра, поставени винаги в областта на моларите, при което установяват редукция на напреженията при по-дълги имплантати. Любопитно ни е коя имплантатна система предлага имплантати с дължина 23.5 милиметра? Възможно е да са използвали системата Branemark Zygoma, която включва зъбни импланти с дължина до 50 мм. за протезиране след горночелюстни резекции. От своя страна Holmgren et al. (J Oral Implantol, 1998) и колективът на Himmlova et al. (J Prosth Dentistry) не откриват по-добри биомеханични показатели при по-дълги имплантати. Поради това повечето производители вече се ориентират към имплантатна дължина от порядъка на 12 или 13 мм. Така например Dentium Ltd. (Южна Корея) доскоро произвеждаше зъбни импланти с дължина 8, 10, 12 и 14 милиметра; в по-новата серия Superline обаче не са включени имплантати с дължина 14 мм; те могат да се изработят само по поръчка от старата серия Implantium.

Схема на къс имплант с надстройка

Някъде в праисторическите времена на имплантологията (всъщност през 1991 и 1992 година) Lum и Osier публикуват три интересни статии в Journal of Oral Implantology (17:126-131, 18:343-348 и 18:349-353). Според авторите дъвкателните сили се предават основно на костта в областта на имплантатната шийка, а не около върха на импланта. Това е накарало много производители да изготвят имплантати със специфичен дизайн - ситна резба в шиечната област и по-едра резба на тялото на имплантата. Такива са имплантатите от системата Imtec и по-късно тези от системата Implantium. Френският производител Sudimplant пък през 2007 година пусна в продажба серията Zirconnect, която също се отличава със ситна резба в шиечната област. Според въпросните автори Lum и Osier кресталната кост (т.е. костта в шиечната област) има свойството да понася много добре дъвкателното натоварване от функционален тип. Обратно, костта в областта на имплантатното тяло изобщо не понася добре парафункционалните сили - парафункция е например навикът на някои пациенти да скърцат със зъби. От физиологична гледна точка това е много логично - формира се лостова система от втори род, при която сили с повишена големина действат върху костта и водят до усложнения. Освен това в дълбочина преобладава спонгиозата, която не е особено плътна и следователно е по-податлива на резорбция. Това важи най-вече за горната челюст, в по-малка степен за долна челюст.

Ситната резба се характеризира с по-малка стъпка, а оттам и с по-голяма площ. За всички стругари и шлосери е известно, че при нужда от по-голяма здравина на винтовото съединение е необходима по-ситна резба. Такива резби се късат по-трудно при затягане; освен това е необходима по-голяма сила, за да се разруши напълно цялата композиция от болт и гайка. В пълна сила това важи и за областта на имплантологията.

Къс имплант с удебелена шийка

Къс имплант от серията Superline на Dentium - Южна Корея. Разширената шийка достига до 1/2 от дължината на импланта - според производителя това е по-добра форма при имедиатно имплантиране. Според наблюдения на нашия екип тази серия наистина дава по-добри резултати - по-точно възпроизвежда анатомичната форма на зъбния корен. Алвеолата се разпробива с калиброващата фреза, а след това с т. нар. counter sync - разпробивач. Последният създава разширение на костното гнездо за импланта в пришиечната област - постига се така нареченият tapered design (заострен дизайн). При завинтване на имплантата в костта удебелението създава известна механична съпротива в последните 1/2 - 1 оборот. Тази механична съпротива е причина за по-стабилното захващане на зъбния имплант в костта (т. нар. първична стабилност), която от своя страна благоприятства остеоинтеграцията на импланта.

Заостреният дизайн на имплантатите е видим най-добре при късите импланти, поради което описваме неговите предимства именно в тази секция на нашия имплантологичен портал. При по-дългите имплантати геометрията не позволява постигане на тейпър със стойност 4 или 6, тъй като при дължина 12 милиметра на импланта би следвало имплантатната шийка да бъде дебела около 9 милиметра - радко има пациенти с толкова широки алвеоларни гребени. При дължина 14 милиметра е необходима дори още по-широка шийка за постигане на заостряне със стойност 6. Друга възможност е да се изтъни челната част на импланта, но тогава няма да има възможност последната да действа като костен метчик - друго съществено предимство на съвременните имплантатни системи, както се вижда по-долу. Изобщо производителите на различни имплантатни системи хвърлят много усилия за изработването на зъбни импланти с оптимална геометрична форма.

Дълъг имплант - 14 милиметра

Заострянето позволява натоварване предимно по надлъжната ос на зъбния имплант, което натоварване е много по-физиологично и освен това позволява имплантатът да се натоварва под известен наклон - за схеми и повече информация кликнете тук... Концепцията за максимална близост на формата на зъбния имплант до формата на зъбния корен е въведена за първи път от производителя Dentsply със системата Frialit - т. нар. Тюбингенски коренов имплантат, с който има натрупан тридесетогдишен опит. Впоследствие с въвеждане на системата Ankylos производителят донякъде променя тази концепция - според нас погрешен ход! Dentium (Южна Корея) съчетава с успех класическия винтов титанов имплантат с формата, максимално наподобяваща зъбния корен, което е причина за отличните лечебни резултати при системата Superline.

Калиброваща фреза и counter sync - разпробивач

Начин на разпробиване за имплант с шиечно удебеление. В случая имплантатите Superline са с taper (заостряне) 6. Системата Straumann пък е с тейпър 2. Ендодонтите смятат, че инструментите с различен тейпър са тяхната стихия и че са най-добрите специалисти по геометрия на триизмерното пространство сред зъболекарите от всички специалности... В случая ендодонтите грешат - имплантолозите също много често си имат вземане - даване с триизмерни обекти с различен тейпър! В крайна сметка и двете направления в съвременната дентална медицина изучават зъбния корен - ендодонтията се занимава с каналите, които се намират вътре в корена, а имплантологията - с имплантирането на изкуствени корени в челюстните кости.

www.dentalimplants.bg    Зъбни импланти    Зъб    Зъбен имплант    Пирин