Зъбен имплант

Зъбен имплант

Зъбен имплант - www.dentalimplants.bg

На горната схема е представен един зъбопротезен имплантат (или имплант - и двете наименования са придобили разпространение). Комплексът алвеоларна кост - венечна лигавица - имплантат - надстройка - корона е скициран в двуизмерна проекция, за да станат нещата по-ясни на всички посетители на портала www.dentalimplants.bg. Най-вероятно на всеки от нас е известно, че живеем в триизмерно пространство. Двуизмерните образи обаче намират широко приложение в областта на техниката, строителството, изобразителните изкуства, математиката, и не на последно място, в медицината. Така например всяка рентгенография е един двуизмерен образ на триизмерен обект - крайник, глава, бял дроб или зъб. Най-общо един двуизмерен образ дава ценна диагностична информация, или, както е в случая, служи за онагледяване на някои лечебни средства и методи. На горната схема срезът на алвеоларния гребен е напречен и с цифри са обозначени следните елементи:

  1. Изкуствена зъбна корона. Тя е крайната цел на поставянето на имплантата - възпроизвежда доколкото е възможно естествения зъб на пациента. В редки случаи имплантатът се използва за опорно - задръжно средство на протеза - механична става най-често със сферична форма. В много случаи пък имплантатът се използва за мостоносител - когато липсват няколко зъба, е излишно за всеки липсващ зъб да се поставя по един имплант - подобно на изработването на неснемаеми зъбни протези с мостоносители естествените зъби на пациента. При зъбните импланти съотношението е три дъвкателни зъба / два импланта, докато при естествените зъби това съотношение е четири дъвкателни повърхности / два зъба - мостоносители. През последните години доста производители на импланти препоръчват същото съотношение да се спазва и при имплантното протезиране - два имплантата да носят четири зъба, стига двата импланта да са с по-голям размер - дължина 12 - 14 милиметра и/или ширина 5.0 - 6.0 милиметра. Значение има и видът на имплантатната повърхност - по-новите видове имплантатни повърхности осигуряват по-добра остеоинтеграция и съответно могат да понасят по-големи дъвкателни натоварвания. Повече информация за имплантатната повърхност...

  2. Имплантатна надстройка - това е посредникът между зъбния имплант и короната. Служи за пънче, върху което се закрепва зъбната корона (1), почти винаги чрез циментиране. В последните години много често започна да се употребява и понятието абатмънт - чуждица, навлязла в употреба в българския език поради непрекъснатия обмен на информация с различни англоезични издания. Доскоро се използваше и названието супраструктура, но в последните години то се прилага по-рядко. В крайна сметка абатмънт, надстройка и супраструктура са три медицински термина с напълно еднакво значение - пънче, което се поставя върху зъбния имплант и върху което се закрепва короната. При едночастовите импланти абатмънт липсва - една част от импланта се разполага надвенечно и служи за надстройка. Това има някои предимства - ниска цена, невъзможност да се развие свързващият винт (тъй като такъв липсва) и липса на цепнатина между импланта и надстройката. До голяма степен тези недостатъци са избегнати при имплантатните системи с така наречения морзов конус - биологична връзка между двата компонента

  3. Циркониев пръстен - среща се само при някои имплантатни системи - например TBR на концерна Sudimplant - Франция. Служи за предпазване на зъбния венец от сивкаво оцветяване, което би се получило при прозиране на титана през венеца. В същото време чрез клинични и хистологични тестове е доказано, че епителът сраства по-добре с циркония, отколкото с титана - налице е и повишена биологична поносимост. При други системи този потенциален проблем се решава по друг начин - имплантатът се поставя изцяло в костта, а цялата надстройка (2) може да бъде от цирконий. Такива са системите Nobel Biocare и Implantium. Също така някои имплантатни системи имат тънка зона от стругован титан, който също се понася много добре от лигавичния епител. Такава система е Neobiotech - серия IS II. При нея се говори за т.нар. biological seal - биологично запечатване, което предпазва от проникване на хранителни остатъци, плака и микроорганизми в дълбочина. Подобно биологично запечатване се наблюдава и при имплантатите на TBR

  4. Самият зъбен имплант - повече снимки на имплантати можете да видите ако кликнете тук...

Начин на поставяне на импланта със стругована шийка

Начин на поставяне на имплантите със стругована шийка - лигавицата сраства добре със стругованата част на импланта. По-надолу имплантатната повърхност е от тип SLA

Адрес на нашата практика    Вход в нашия форум    Дентален център в град Видин

Запазете се час за безплатен преглед и консултация на телефон 032 642056

Задайте вашия въпрос по електронна поща на адрес office@ralev-dental.bg или ralev_dental@abv.bg

Биологично запечатване

Bilogical seal (биологично запечатване) - епителът възприема добре стругованата повърхност, сраства с нея и предпазва тъканите в дълбочина

Какво е имплант?

На тази схема е представен зъбен имплант от вътрекостен тип. Една вътрекостна система е системата Implantium или нейният по-нов вариант Superline. Вижда се титановият винт, поставен в костта (сив на цвят), надстройката (абатмънт - жълт на цвят) и короната - сивкава на цвят. В идеалния случай дебелината на лигавицата съвпада с височината на интрамукозната част на надстройката. Други вътрекостни системи са Straumann, Ankylos (Dentsply), Bicon, Mirage, Neobiotech и много други. През последните години прави впечатление тенденцията много производители на класически имплантатни системи да пускат в продажба нови серии, конструирани според принципите на вътрекостното имплантиране - това показва предимствата на изцяло вътрекостните импланти. Използват се и понятията bone level и tissue level имплантанти системи - при първите зъбният имплант е ецван тотално и се завинтва изцяло в костта (всъщност това са описаните вече вътрекостни импланти), а при вторите има една полирана част (при TBR - циркониева), която се обхваща от лигавицата на устната кухина. Повече информация за вътрекостните импланти прочетете тук...

Корона със завинтване

Адрес на нашата практика    Вход във форума за пациенти    Имедиатно имплантиране и натоварване

Всякакви запитвания могат да се отправят на електронен адрес ralev@dentist.bg и ralev@ralev-dental.bg

Ако желаете, запазете си час за преглед и консултация на телефон +359 32 642056. Прегледът е напълно безплатен!

Силиконови импланти

Зъбни импланти    Имплантологични практики в България    България    Градове в България

Зъбни импланти    Избелване на зъби    Избелваща система

Зъболекар в Пловдив

Според множество клинични класификации има определени критерии, за да се счита един имплант успешен както в дългосрочен, така и в краткосрочен период. Такива критерии са въведени от голяма груп автори в няколко статии, публикувани в различни списания в началото на 90-те години на ХХ век - Naert, Quirinnen, Buser, Weber, Lang, Schnitman и Schulman. Последните двама са писали статията си в праисторическите времена, а именно през 1979 година, когато имплантологията е била в преход от новокаменната към бронзовата епоха. В тези няколко статии авторите описват редица критерии - те са валидни и в днешни времена, когато имплантологията е малко по-напред технологично, горе долу сравнимо с времената на парната машина и първите телеграфи. Такива критерии са: на първо място, имплантатът трябва да бъде на мястото си. Степента на подвижност трябва да бъде 0 или 1; не бива да има периимплантатно просветление на рентгенография, не бива да се открива периимплантатна инфекция със супурация, пациентът не бива да чувства болка, дискомфорт, дисестезия или парестезия. Според нас не бива изобщо да има подвижност - дори и минималната подвижност е индикация за провал и е необходимо да се вземат мерки.    

www.bg-tourinfo.com

Поставяне на зъбен имплант

Поставяне на зъбен имплант - в случая Neobiotech

Завинтване на зъбен имплант

Няколко зъбни импланта, поставени имедиатно след екстракция на зъбите. В случая това са изцяло вътрекостни импланти (вече описани по-горе), като снимката показва как е правилният начин да се поставят те - около 0.5 милиметра под нивото на костта в най-ниската точка. Това улеснява заздравителния процес

Зъболекар в Пловдив

Костна пластика

Винаги е добре около имедиатно поставените импланти да се аплицира известно количество костозаместител - така се улеснява образуването на нова кост и имплантът е обграден изцяло от костни тъкани след протичането на оздравителния процес. Според много автори за да бъде един имплантат успешен, е необходимо той да бъде обграден отвсякъде с костна тъкан с дебелина поне 1.5 милиметра. Дебелата кост предпазва зъбния имплант от сивеене вестибуларно и осигурява добра естетика, добра основа е и за меките тъкани

Важно е по какъв начин зъбният имплант предава оклузалното налягане в костта. При естествените зъби пародонтът действа като амортизиращ елемент, който буферира оклузалните сили; при зъбния имплант обаче при наличие на остеоинтеграция това няма как да се получи. В такива случаи оклузалните сили се предават директно върху костта и в много случаи могат да причинят усложнения - микрофрактури в областта на костно - имплантатния интерфейс, фрактура на имплантата, развиване на свързващия винт и надстройката или нежелана костна резорбция. Последното усложнение се среща най-често. Много производители на зъбни импланти са се опитвали по различен начин да намалят до минимум костната резорбция - най-вече чрез увеличаване на повърхността на контакта между импланта и костта. Контактната площ може да бъде увеличена по различен начин - чрез увеличаване на диаметъра и дължината на импланта, чрез промяна на неговата форма или чрез прилагане на различни видове имплантатни повърхности. Конфигурацията на резбата на винтовия титанов имплант е важен елемент от биомеханичната оптимизация на имплантатите. Нарезите на резбата увеличават площта на контакта, увеличават първичната стабилност и помагат за избягване на първоначалния стрес. Според съвременните схващания от областта на имплантологията първичната стабилност се определя основно от механични фактори - имплантатния дизайн, вида на резбата и формата на импланта и т.н. Вторичната стабилност на един имплантат се определя основно от биологични фактори - начин на протичане на заздравителния процес, наличието на фиброостеоинтеграция или остеоинтеграция, костната резорбция около импланта и т.н.

През различните етапи от развитието на имплантологията са прилагани имплантатни резби с различна форма, размер и стъпка. Така например първият имплант на Брьонемарк, въведен през 1965 година, е бил с триъгълна резба, при което е изисквал предварително в костта да бъде извършено нарязване на резбата с костен метчик - резбонарез. В този момент на зъболекарите им се е наложило да изучават една малко атипична за тях материя - машинното инженерство, въпреки че резбови съединения са били прилагани и преди това в областта на денталната медицина - при изграждане на зъбни пънчета с помощта на коренови щифтове с резба. Имплантологията обаче налага едно доста по-детайлно познаване на всички видове резби. Например триъгълната резба вече отдавна не се прилага - установено е че в областта на ъгъла се формира зона на механичен стрес, при което може да се стигне до костна резорбция поради повишения натиск.

Класическа триъгълна резба

Схема на една класическа триъгълна резба. С буквата а е означена ширината на резбата, а с буквата b - нейната височина. Според международните технически стандарти е необходимо профилът на резбата да бъде един равностранен триъгълник, т.е. ъгълът при върха да бъде 60 градуса. Разбира се, в имплантологията не се работи със стандартни болтове и гайки, поради което е възможно да се прилагат резби с най-различни профили - според вижданията на производителя и според натрупаните данни от различни научни изследвания. Така например Kong, Li, Song, Yang и Wu (изследователски екип от Китай) са проучили влиянието на височината на имплантатната резба (буквата b) и нейната ширина (буквата а) при цилиндричния винтов имплантат. Статията е публикувана в International Journal of Oral and Maxillofacial Implants през 2008 година - vol. 23, number 1. Още през 2000 година Bumgardner et al. са установили че лицевият ъгъл на резбата може да промени посоката, под която протезната конструкция натоварва костта. Kong et al. решават да изследват двата основни параметъра на резбата при кортикална и спонгиозна кост, като за целта използват натоварване в две посоки - аксиална и буко - лингвална. Авторите използват средни стойности на модула на еластичност за различните структури - кортикална кост, спонгиозна кост, титан и порцелан. Не се взема под внимание слоят цимент, който е прекалено тънък, за да окаже влияние върху натоварването на костта периимплантатно. Освен това се счита че имплантатът и надстройката са едно цяло. Повечето автори се опитват да симулират дъвкателните процеси именно по този начин. Какво показва компютърната симулация? Съществуват известни закономерности: при кортикалната кост механичният стрес се увеличава при намаляване на височината на резбата - при аксиално натоварване, т.е. при натоварване по надлъжната ос на имплантата. Според авторите ширината на резбата не влияе върху механичния стрес в областта на кортикалната кост. В областта на спонгиозната кост механичното натоварване се увеличава при намаляване на височината и ширината на резбата; като височината е от значение много повече, отколкото ширината. Ширината на резбата варира от 0.1 до 0.4 милиметра и при стойност 0.4 механичният стрес е най-малък. Вероятно при стесняване на пространството между навивките на резбата се формират изтънени зони, в които не може да се осъществи адекватно противодействие на механичното натоварване - възниква опасност от костна резорбция. Закономерността е обратна при натоварване под ъгъл 45 градуса - тогава с намаляване на ширината на резбата намалява и механичното натоварване на костта. Отново при увеличаване на височината на резбата механичният стрес нямалява - логично това води до увеличена площ на контакта на импланта с костта. При натоварване под ъгъл 45 градуса в областта на кортикалната кост механичният стрес нараства когато ширината и височината на резбата са прекалено големи или прекалено малки.

Виртуален модел за експеримента

Виртуален модел, който служи за изследване на костните деформации при наличието на зъбен имплант, надстройка и корона. Кафявите петоъгълници се опитват да покажат възлите, които служат за измерване на деформациите в костта - те се разполагат в нейната спонгиозна и кортикална част. Софтуерът симулира силовото въздействие върху комплекса корона - абатмънт - зъбне имплант - челюстна кост и измерва какво се случва във всеки един възел. Тази виртуална симулация спестява доста време, услия и средства - няма нужда да се конструират опитни установки, да се извършват експерименти върху животни и т.н. Експериментът търпи известна критика - използва се примитивна имплантатна система на Nobel Biocare с цилиндрична форма и с най-обикновена заоблена резба; съществуват много усъвършенствани имплантатни системи, които са с конична форма, заострен дизайн и усършенствана резба и намират много по-широко приложение в днешно време. Авторите можеха да проведат допълнително измерване, за да се установи как това повлиява костните деформации и механичния стрес в периимплантатната кост. Все пак обаче научният принос на разработката е достатъчно голям, така че да не изпадаме в подробности...

Резба с повишена височина - очевидно контактът между импланта и костта се осъществява на много по-голям площ в този случай, съответно дъвкателната сила се разпределя на много по-голяма площ и е много малко вероятно да се формира зона на повишено налягане, което налягане да доведе до костна резорбция. Според проучването на китайския екип, цитирано по-горе, височината на имплантатната резба е много по-важна от нейната ширина. Авторите достигат до важна закономерност, която би следвало да се взема предвид при въвеждането на нови имплантатни системи: височината на резбата е най-добре да бъде в границите от 0.34 до 0.5 мм, а ширината - от 0.18 до 0.30 милиметра. При тези стойности биомеханичното натоварване на костта е оптимално, съответно има най-малка вероятност от претоварване на костта с последваща костна резорбция. Модулът на еластичност се приема както следва - кортикална кост - 14 GPa, спонгиозна кост - 1.37 GPa, титан - 110 GPa, порцелан - 68.9 GPa. Съвременните компютърни програми позволяват да се изгради виртуален триизмерен модел, върху който да се тестват различните механични деформации във всички зони. Авторите са използвали софтуера Ansys Workbench 9.0, при който опитната постановка се състои от 31 000 елемента и има 52 000 възела. Софтуерът измерва какви са деформациите във всеки един възел при натоварване на модела и това е смисълът на компютърната симулация. Какво обаче се получава на практика? Твърде големи отклонения при различните имплантатни системи, поради което параметрите на съвременните имплантати дори не се и доближават до получените резултати от научната разработка на китайските автори. Така например при замерване на ширината на резбата на имплантатната система TBR ние установихме стойност от 1 милиметър - на 7 милиметра разстояние се разполагат точно 7 навивки. Подобно е положението при Neobiotech - на разстояние 5 милиметра се разполагат точно 6 навивки, което означава ширина на резбата от 0.8333 милиметра - стойност, която изобщо не е съизмерима с получения резултат. Височината на резбата на TBR беше измерена със стойност 0.265 милиметра - отново по-малко отколкото препоръчват Kong et al. При имплантатите на Neobiotech обаче височината на резбата е от 0.4 до 0.5 милиметра, което се вмества напълно в оптималните стойности, измерени от китайските изследователи. Поради заострения дизайн на Neobiotech височината на резбата варира - в областта на имплантатния връх е по-малка, а в областта на тялото е по-голяма, или 0.5 милиметра.

Резба с повишена ширина - изглежда като разтеглена стандартна резба с ъгъл 60 градуса на върховете на триъгълниците. Контактът с костта се осъществява на по-малка площ, съответно налягането нараства

Трапецовидна резба - при нея здравината на връзката е по-голяма в сравнение с триъгълната резба. В днешно време се изпозлва много широко в машиностроенето

Резба с елипсовиден профил - няма зони на концентрация на механичен стрес

Имплантатна система TBR - тук резбата е с обикновен елипсовиден профил

Имплантати Nobel Biocare - и при тях профилът на резбата е елипсовиден

Елипсовидна резба - поради липсата на ръбове създадените напрежения в периимплантатната кост са минимални

Правоъгълна резба - също резбово съединение с голяма здравина. Технологично обаче се изработва много трудно и дори малки несъответствия водят до големи концентрации на механично напрежение. Намира рядко приложение в имплантологията - всички изследователи са единодушни относно анизотропната структура на костта. Човешката кост не е с еднородна структура, в нея се редуват участъци с повишена и понижена плътност и технически чувствителната правоъгълна резба може да доведе до претоварване в зоните на компресия. Поради това производителите предлагат зъбни импланти с резби от другите типове. Освен анизотропността на костта тя (както е известно) има и различен строеж в областта на кортикалната пластинка и вътрешната спонгиозна част - почти винаги кортикалната пластинка е по-плътна. Patra et al. (Implant Dent, 1998) са установили различна степен на остеоинтеграция в различните участъци. Така например в предните части на долната челюст те са установили наличие на остеоинтеграция в 100 % от случаите; в страничните участъци на мандибулата остеоинтеграцията е по-слаба и при горна челюст в страничните участъци достига едва 25 %. Във всички случаи измерването е извършено в областта на кортикалната костна пластинка.

Много съвременни имплантатни системи имат подобрен дизайн на резбата. Профилът е асиметричен - трапец, който обаче не е равнобедрен,  а има по-къса страна отгоре. Лицевата част, която навлиза в костта, е с по-остър ъгъл. Това нарязва улей в костта, като при завинтване над късото рамо на трапеца остава свободно пространство. Постепенно това пространство се изпълва със съединителна тъкан, остеобласти и растежни фактори. Това води до синтез на нова кост, която кост обаче е с по-голяма здравина от нормалната кост - подобно на костния калус, който се получава при оздравяване на фрактури. Тези концепции са въведени първоначално при имплантатната система Bicon, но постепенно започват да се прилагат под една или друга форма и от други производители.

Зоната на костния калус е означена с тъмножълто - такава е резбата при имплантатите на Dentium - Южна Корея

Имплантатът на Neobiotech - резбата има същия асиметричен профил като този на Dentium. По този начин над всеки ръб на резбата се формира зона на повишена костна плътност

Схема на зъбния имплант на Neobiotech - серия IS II. Този дизайн на резбата се оказа изключително успешен и производителят отново го използва при новата серия зъбни импланти