Костна резорбция

Схема на различните типове резорбция на костта около зъбните импланти. Вляво схематично е представен прав ъгъл между костта и имплантатната повърхност. Ъгълът е от порядъка на 90 градуса, тъй като в медицината повечето стойности са приблизителни и едно отклонение от порядъка на 5 процента се счита за напълно нормално. В този случай се касае за хоризонтална резорбция. Тя е по-скоро физиологичен процес и настъпва с течение на времето; колкото по-добре е планиран случаят и е по-добро общото състояние на пациента, толкова по-малка е хоризонталната костна резорбция. В пародонтологията хоризонталната костна резорбция се счита за необратим процес, който с помощта на различни лечебни процедури трябва да бъде стациониран или поне забавен. При десния имплант е демонстриран ъгъл, по-малък от 90 градуса (остър ъгъл) - в такива случаи се говори за вертикална резорбция. Формира се костен джоб, който много прилича на пародонталните костни джобове. Вертикалната резорбция е индикация за наличието на проблем около зъбния имплант - най-често претоварване в резултат на недобре планирана или изпълнена протезна конструкция. Понякога обаче такъв джоб е признак на локално възпаление или нещо друго - например вреден навик от страна на пациента. При хоризонталната резорбция причините понякога са не от физиологично, а от патологично естество - хронично възпаление. Вертикалната костна резорбция се асоциира с комбинацията от възпаление и оклузална травма. Все още няма описани случаи на тъп ъгъл между имплантатната повърхност и костта - при такова състояние (например ъгъл от 120 градуса - имплантата вляво) костта прораства бавно нагоре по имплантатната повърхност, което за момента няма как да се постигне при нито една система. В бъдеще може би в клиничната практика ще бъдат въведени материали и имплантатни повърхности, които биха осигурили толкова добра остеоинтеграция.

Според Jofre et al (International Journal of Oral and Maxillofacial Implants - 2010) периимплантатната костна резорбция е най-силно изразена през първите шест месеца. След това тенденцията е костта да се установи на едно постоянно ниво. Това се наблюдава при мини импланти, част от които са шинирани с траверсен елемент, друга част носят сферична става за задържане на снемаема тотална протеза. Същата тенденция се наблюдава обаче и при конвенционалните зъбни импланти - според Weber, Buser, Fiorellini, Clin Oral Implants Res 1992; 3: 181 - 188.  

Пловдив    www.investor-bg.com    www.ralev-dental.bg    www.ralev.ws    www.neobiotech.bg    www.implantium.bg

Д-р Венцеслав Ралев    www.dentalimplants.bg    www.isadent.net    Зъбни импланти    Нашият следващ конгрес

Имате нужда от преглед и консултация? Запишете си час на телефон 032 642056 - прегледът е безплатен!

Отправете запитване по електронна поща - ralev@dentist.bg, office@ralev-dental.bg, ralev@ralev-dental.bg


Периимплантатна костна резорбция - на пръв поглед двата импланта изглеждат пред пълен провал, тъй като костта около тях е с намалена плътност и освен това се наблюдава костна резорбция. При почукване имплантатите издават ясен перкуторен звук, но при опит да се развинти покривният винт се развива целият имплантат и в костта остава дефект. В такива случаи най-удачният лечебен подход е да се изкюретира гранулационната тъкан около имплантите, да се калиброва допълнително и да се завинти нов имплантат с по-голям размер. Противно на мнението на повечето колеги, прогнозата тук е изключително добра - костта около гранулационната тъкан е много добре кръвоснабдена и представлява идеална основа за имплантиране на нов имплант. В някои случаи е възможно да се постави и старият имплантат след изваждане и дезинфекция, но все пак е винаги по-добре да се постави нов. Повечето сериозни производители по света заменят всеки провален имплантат с нов независимо от причината за провала - такъв е и Neobiotech - Южна Корея, чиито продукти се внасят в България от Ралев Дентал АД.

Имплантат с тежка резорбция

Имплантат с тежка костна резорбция и супурация на периимплантатните тъкани. Ситуацията е изключително неприятна - налага се премахването на зъбния имплант и замяната му с нов. Разработени са различни протоколи за почистване на замърсената имплантатна повърхност. Различни автори предлагат карбонизация на възпалените тъкани с въглеродно - диоксиден лазер, промивки с лимонена киселина и т.н, а най-често и комбинация от двата метода. Това обаче не може да осигури чистотата на имплантатната повърхност, която се постига при производствени условия.

Рентгенография на случая

При повечето обеззъбени пациенти костната резорбция представлява тежък проблем. Алвеоларните гребени на челюстите губят височина, като в много случаи дори могат да изчезнат напълно. При различните хора има доста вариации, но в най-общия случай при екстракция на зъбите настъпва резорбция от афункционален тип - организмът спира да изхранва тъкан, от която няма повече нужда и тя атрофира. Tallgren (Journal of Prosthetic Dentistry, 1972; 27: 120 - 132) проучва пациенти в рамките на много дълъг период - от 15 до 25 години, при което установява значителна резорбция на долночелюстната кост. Според Kelsey (Journal of Prosthetic Dentistry, 1971; 25: 152 - 161) носенето на снемаема протеза дори ускорява костната резорбция и при двете челюсти. Това се дължи на постоянния механичен натиск от страна на протезата върху челюстта. При поставяне на зъбни импланти много от проблемите на снемаемите протези се елиминират - конструкцията се стабилизира и функционалността рязко се подобрява. Холандски екип (Marjolein, Wright, Mejer - IJOMI, 2010) oткрива интересна закономерност - при поставяне на четири имплантата във фронталната област на долната челюст костната резорбция е много по-малка, отколкото при два имплантата. Проучването е проведено при две групи пациенти, като е сравнена загубата на височина на алвеоларния гребен за период от две години. Авторите обясняват закономерността с различната стабилност на протезата - при два имплантата е налице известна възможност за ротация, а при четири подвижността е много по-малка. И в двете групи имплантите са свързани с траверса. При четири имплантата натискът върху костта в страничните участъци е доста по-слаб и това естествено води до намалена резорбция за дългия период от 10 години. Налице е статистически значима разлика - при два импланта резорбцията има средна стойност 1.44 милиметра, а при четири - 0.74 мм.