Мини импланти

Много клинични проучвания силно препоръчват да се използват мини импланти - най-общо това са импланти с малък диаметър, обикновено до 2.5 - 3 милиметра. Употребата им обикновено се извършва на места, в които костната тъкан е в малко количество и не може да се постави имплантат с нормален размер без костен трансплантат или преоформяне на костта - например хоризонтална дистракция. Мини имплантите не изискват сложни и рискови хирургични намеси. Те са почти винаги едночастови, поставят се без отпрепариране на ламбо, изискват разпробиване само с пилотен борер. По отношение на класификациите понякога стават обърквания - едночастовите импланти се приемат за мини импланти и обратно. Мини имплантите са винаги едночастови - изключително рядко сме откривали имплантатни системи, които се състоят от две части и имат напречен диаметър под 3.0 мм. Много производители предлагат обаче едночастови импланти (при които надстройката и платформата са едно цяло) с диаметър над 3.0 мм.

Мини имплантите са много лесни за приложение и могат да се натоварват имедиатно - всъщност всички съвременни имплантатни системи могат да се натоварват имедиатно, стига да се поставят в плътна и здрава кост с въртящ момент над 35 N/cm. Все пак действието на дъвкателното налягане върху костта около мини импланта не е изследвано при условия in vivo. Срещат се изследвания за въздействието на ортодонтските мини импланти върху костта, които дават доста ценна информация, тъй като ортодонтските мини импланти се подлагат на различни силови въздействия под различен ъгъл и с различна големина. Според Petrie и Williams (Clin Oral Implants Res 2005; 16: 486 - 494) мини имплантите контактуват с много малка площ с костните тъкани на пациента, в резултат на което се стига до стресови въздействия върху костта и поради това не би следвало мини имплантите да се прилагат в областта на дъвкателните зъби. Означава ли това че широките импланти осигуряват по-добри резултати при първи и втори молари поради по-голямата си площ? Определено да! Редица проучвания потвърждават тезата че успеваемостта при имплантите с голям размер е много по-висока; много автори дори препоръчват променени съотношения между дъвкателните повърхности и броя на имплантите. Така например един петчленен мост може да се изработи спокойно само върху два импланта с голям диаметър.

Лицево - челюстна хирургия    Сепсис    Костна резорбция    Пловдив    Орална хирургия

През 2010 година Jofre, Cendoia и Monoz (колектив от Чили) публикуват статия за мини имплантите в International Journal of Oral and Maxillofacial Implants - vol. 25, 1137 - 1144. Авторите проучват мини импланти с изключително малък диаметър - 1.8 мм, които могат да се имплантират практически навсякъде. Площта на тези импланти обаче е изключително малка и причинява голям механичен стрес върху костта. Но: наблюдава се нещо много интересно - при изработка на протезни конструкции върху траверса, свързваща двата импланта, оклузалният стрес намалява значително и става съизмерим с този при имплантите с диаметър над 3 милиметра. Поради шинирането на мини имплантите с помощта на траверсен елемент постоперативната резорбция рязко намалява. Освен това резорбцията започва да става предимно от хоризонтален тип, което според повечето автори се развива в резултат на възпаление. Обратно, вертикалната резорбция пък се развива при комбинация от възпаление и хронична травма. За хоризонтална се приема тази резорбция, при която ъгълът между надлъжната ос на импланта и стената на костния джоб е по-голям от 60 градуса. При вертикалната резорбция ъгълът е остър - стойността му е под 60 градуса и джобът има характерна форма. Колкото по-малък е диаметърът на импланта, толкова по-вероятно е да се формират стресови зони и вертикална костна резорбция - при приложение на сила с големина 100 нютона върху единичен мини имплант с диаметър 1.8 милиметра например в шиечната зона се развива налягане със стойност 118 MPa. Рядко има пацинети с толкова плътна костна тъкан, която би устояла на такива стойности на налягането без да се резорбира. При приложение на същите сили върху двойка мини импланти, свръзани с траверсен елемент, се измерват стойности на налягането от само 56.8 MPa - т.е. двойно по-ниски. Всички тези стойности са измерени при експерименти in vitro, при които не могат да се проследят процесите на остеоинтеграция в динамика, а се изследва само първичната стабилност. От своя страна първичната стабилност се определя от костната плътност, от геометрията на импланта и от използваната хирургична техника - т.е. първичната стабилност на импланта е механична. Вторичната стабилност пък е биологична - определя се от общи и локални фактори от биологичен характер.

Схема на различните типове резорбция на костта около зъбния имплант. При ъгъл между костта и имплантатната повърхност от порядъка на 90 градуса (прав ъгъл) се говори за хоризонтална резорбция. Тя настъпва с течение на времето и колкото по-добре е планиран случаят и е по-добро общото състояние на пациента, толкова по-малка е хоризонталната костна резорбция. При ъгъл който е по-малък от 90 градуса (остър ъгъл) се говори за вертикална резорбция - формира се костен джоб. Вертикалната резорбция е индикация за наличието на проблем около зъбния имплант - претоварване в резултат на недобре планирана протезна конструкция, локално възпаление или нещо друго. Все още няма описани случаи на тъп ъгъл между имплантатната повърхност и костта - при такова състояние (например ъгъл от 120 градуса) костта прораства бавно нагоре по повърхността на имплантата, което за момента няма как да се постигне при нито една имплантатна система в света. 

www.bg-tourinfo.com    Костна резорбция    България

Набор от фрези за поставяне на мини импланти - Neobiotech

Хирургичен набор на Dentium. Възможно е да се използва и за хоризонтална дистракция на кости