Биологична връзка между импланта и надстройката

 При първите имплантатни системи не се е отдавало голямо значение на връзката между импланта и надстройката (абатмънт). Производителите на зъбни импланти са имали предостатъчно проблеми с остеоинтеграцията, материала и формата на имплантите, за да отдават значение на нещо толкова маловажно на пръв поглед. Постепенно обаче се натрупа достатъчно клиничен материал, за да може да се оцени доколко начинът на свързване при двукомпонентните зъбни импланти е от значение. Оказа се, че в краткосрочен план нещата са безпроблемни при какъвто и да е вид на свързването; дългосрочната прогноза обаче е много по-добра при имплантатни системи с т. нар. билогична връзка.

www.dentalimplants.bg

В какво се състои биологичната връзка? Най-общо при нея има здраво и стабилно свързване между имплантата и надстройката. Благодарение на изработения от производителя конус се получава едно занитване между двете метални тела и цепнатината между тях изчезва напълно. Това е от доста голямо значение - по този начин се възпрепятства бактериалната инвазия в тази цепнатина. Всичко това се постига с помощта на т. нар. студена заварка - в металургията понякога се използва и терминът студенопресово заваряване. По разбираеми причини в устната кухина не е възможно да се извърши електродъгово заваряване, автогенна заварка, газопламъчно или лазерно заваряване. При всички тези методи двата детайла се нагряват до температури от порядъка на стотици градуси, които температури са неприложими в биологична среда.

Вътрешността на импланта

На снимката горе се вижда вътрешността на зъбния имплант. Най-отдолу е свързващата резба - чрез нея се захваща свързващият винт на надстройката. По-нагоре виждаме един вътрешен хексагонален профил - той предпазва надстройката от свободна ротация, което при правите надстройки е без съществено значение - няма опасност от промяна на ъгъла, съответно на местоположението спрямо съседните зъби. При ъгловите надстройки нещата не стоят така - при тях дори и леката ротация води до промяна и невъзможност да се ажустира короната или мостовата конструкция. Именно този шестоъгълен профил предпазва от завъртане. Най-отгоре се вижда коничният профил, с помощта на който се осъществява студенопресовото заваряване. Последното се основава на използването на пластична деформация, възникнала под действието на големи сили на натиск между заваряваните детайли. Характерно при това е че съединението се постига при стайна температура (или при температурата на устната кухина) след постигане на определена степен на деформация. От физична гледна точка коничната връзка е челно съединение, при което има увеличаване на площта в зоната на заваряване. Процесът протича по следния начин: при първоначален контакт на заваряваните повърхности дори и при най-прецизното почистване върху тях има слой от слюнка, микроорганизми, хранителни остатъци и окиси. При прилагане на определена сила на притискане първоначално се разкъсват окисните корици в централните части на свързването и се изтласкват към периферията. При увеличаване на силата се усилва и теченето на материал в посока от центъра към периферията. При това повърхностните слоеве се разрушават и се преместват навън - този ефект е известен като самопочистване на заваръчните площи и е толкова по-силно изразен, колкото по-голяма е силата на заваряване и колкото по-малка е заваръчната площ. Предвид малката площ на зъбния имплант не е необходима голяма сила за осъществяване на студената заварка - повечето производители са конструирали надстройките така че да се извърши занитване при въртящ момент 20 - 30 N/cm. При въртящ момент с такава големина почистеният метал в центъра на сечението влиза в достатъчно тесен контакт, за да могат повърхностните сили да си взаимодействат и да образуват заварени зони. Процесът продължава с изтласкване на чуждите частици към периферията, нарастване на деформацията на сечението и заедно с това - увеличаване на действителната площ на контакта и повишаване на якостта на образуваното съединение. Постепенно с увеличаване на силата и деформацията на телата се стига до толкова плътен контакт, че се формират междуатомни връзки - на практика двете тела вече се сливат и стават единно цяло. Все пак, за да се образува нещо такова, са необходими значителни сили, които в условията на устната кухина може да доведат до нарушаване на остеоинтеграцията. Пълна заварка не винаги е необходима - достатъчно е да се запечата херметично периферната цепнатина между абатмънта и импланта, без да се стига до междуатомни връзки навсякъде.

Механизъм на студената заварка

www.drlazarevski.com    www.salifarif.com

В металургията са познати три вида студенопресово заваряване - челно свързване, точкова заварка и периферно припокриване. Челните свързвания са предпочитани почти винаги, тъй като при тях не се намалява площта на свързване на двата детайла - обратно, последната се увеличава. На горната схема е показан механизмът на студената заварка при челно припокриване. Първоначално, при липса на сила, не се наблюдава деформация. С увеличаване на силата телата се деформират и площта на заварката се увеличава - при най-голямата сила от порядъка на меганютони (условно) деформацията е вече значителна. При превишаване на якостта на натиск на телата комплексът се разрушава - все пак титанът е изключително здрав материал и за счупването му чрез натиск са необходими огромни сили. На схемата се вижда, че изометричните силови линии са разположени неправилно - това не е направено случайно или поради немарливост от страна на графичния дизайнер; по този начин се стремим да се доближим максимално близо до естествените условия. От физиката на твърдите тела е известно, че никое вещество в природата не притежава идеална кристална решетка, съответно не предава силите на деформация в строго определени посоки. Винаги се регистрират известни отклонения, които са илюстрирани на горната схема с неправилното разположение на силовите линии.

Д-р Александар Лазаревски    Д-р Евелина Маркова    Д-р Салиф Ариф   Д-р Милен Марков    Д-р Венцеслав Ралев

Вход в нашия форум

Занитване на метала при морзовия конус

Триизмерен модел на вътрекостен имплант

Надлъжен срез на имплантат с конична връзка - вижда се т. нар. морзов конус. При различните системи морзовият конус е с различен тейпър (заостряне) - при системата Bicon например заострянето е само 1.5 %. Това е разликата между върха и основата на конуса.

Напречен срез на имплант

www.drlazarevski.com    www.salifarif.com

Имплант и зъб

www.dentalimplants.bg    Зъбни импланти    Зъболекар в Пловдив

Отличен заздравителен процес след сваляне на сулкусформера

Информация за Видин    България    Видин    www.omegadentagroup.com    www.ralev.ws