Съществуват два основни метода на имплантиране - открито и закрито имплантиране. Тези методи се прилагат не само при поставянето на зъбни импланти, а при имплантирането на всякакви типове чужди тела в организма. При закритото имплантиране имплантът се поставя във вътрешната среда на организма през единичен отвор; при откритото се осъществява по-широк оперативен достъп и се открива мястото на имплантиране в дълбочина - именно затова се говори и за открито имплантиране. Разбира се, след всяко едно открито имплантиране трябва да се затвори кожата или лигавицата с няколко шева, което според някои медицински специалисти е груба, варварска манипулация, която трябва да бъде забранена със закон и поради това много лекари и зъболекари предпочитат само закритото имплантиране. В много случаи са прави - разрезите и шевовете представляват ятрогенна травма, която е по-добре да се избягва в случай че това е възможно. При поставянето на зъбни импланти обаче нашият екип винаги препоръчва метода на открито имплантиране - тъй като въпреки по-голямата оперативна травма при него се получават по-добри краткосрочни и особено дългосрочни оперативни резултати. Това се дължи основно на две причини - по-добрата видимост и по-добрата ориентация при откритото имплантиране и липсата на замърсяване на имплантатната повърхност с епителни клетки, слюнка и хранителни остатъци - което е показано на схемата по-долу. Докато ориентацията на оператора и позиционирането в триизмерното пространство до голяма степен могат да се подобрят с хирургичен водач дори и при метода на закритото имплантиране, замърсяванията на имплантатната повърхност няма как да бъдат избегнати. Единствено при употребата на костен водач няма опасност от замърсяване на повърхността на импланта, но тогава е задължително да се отпрепарира мекотъканно ламбо.
Ако желаете безплатен преглед при лицево - челюстен хирург, обадете се на телефон 032 642056 или 0888 646003. Д-р Венцеслав Ралев работи в градовете Пловдив, Сливен и Видин. Адресът на нашата практика в град Пловдив е достъпен на този линк... Нашият екип отговаря и на запитвания по е-мейл на адреси ralev@dentist.bg, ralev_dental@abv.bg и office@ralev-dental.bg
Поставяне на зъбни импланти по метода на откритото имплантиране - система TBR - Франция. Изисква се отпрепариране на муко - периостално ламбо, при което се открива костта на горната или долната челюст - именно затова се говори за открито имплантиране. След разпробиване на необходимите отвори и поставяне на зъбните импланти ламбото се зашива обратно в своята първоначална позиция или в друга позиция - при необходимост от пластика на меките тъкани. Разбира се, преди да се пристъпи към оперативни интервенции, е необходимо всеки един дентален лекар да бъде запознат с типа на имплантатната система, с която работи, тъй като има системи за имплантиране на нивото на костта (изцяло вътрекостни импланти) и такива за поставяне на нивото на меките тъкани - tissue level импланти. Необходимо е двете понятия да се разграничат основно - и вътрекостните, и tissue level имплантите могат да се поставят и по метода на откритото, и по метода на закритото имплантиране. Всичко зависи от индивидуалните предпочитания на оператора. Всеки зъболекар, който иска да поставя зъбни импланти, е необходимо да се запознае с основните хирургични манипулации - методи за разединяване и съединяване на тъканите, разрези, шевове, поставяне на дренове и контрол върху белезите на оздравителния процес.
Операция за поставяне на зъбни импланти
Основен недостатък на метода на закритото имплантиране - замърсяване на имплантатната повърхност с епителни клетки, слюнка и микророрганизми. Във всички сайтове, разработени от нашия екип, червената звезда е знак за отбелязване на потенциален проблем - дори и с известна политическа окраска, тъй като социализмът и комунизмът създадоха само проблеми в не една точка на света. При метода на закритото имплантиране не се отпрепарира муко - периостално ламбо, което изисква зъбните импланти да се поставят трансгингивално. Повечето дентални лекари, които поставят базални импланти, предпочитат да работят трансгингивално; действително, базалните импланти имат полирана имплантатна повърхност, която не е особено чувствителна към замърсявания и този недостатък е елиминиран, но контролът върху позицията на импланта е просто недостатъчен.
Схема на открито имплантиране - извършва се след отпрепариане на муко - периостално ламбо. По този начин меките тъкани се отпрепарират встрани от мястото на поставяне на зъбния имплант и той влиза директно в костта - първата субстанция, която влиза в контакт с имплантатната повърхност, е челюстната кост и ецваната повърхност не се замърсява по никакъв начин с чужди субстанции. Ецваната имплантатна повърхност е обработена при производствени условия - тя е изключително чиста, с голямо повърхностно напрежение и поема бързо всякакви замърсители - кръв, слюнка, зъбна плака, талк от ръкавици и прашинки от въздуха в операционната. Най-добър постоперативен резултат се получава при първи контакт на имплантатната повърхност с кръв, но с кръв от оперативното поле - тя е наситена с остеобласти, остеоцити, фибробласти и костни морфогенетични протеини. При добро качество на зъбните импланти се вижда как първата капка от оперативното поле попада върху повърхността и за секунди обхваща цялата вътрекостна площ на импланта по капилярен път. Повече информация за ецването като химичен процес прочетете тук... Всяка една имплантатна повърхност следва да бъде третирана като ецвана зъбна повърхност при адхезивния протокол; по света се срещат дори ентусиасти, които поставят зъбни импланти с кофердам. Предвид чувствителността на зъбния имплант към външни замърсявания е добре да се спазва и адекватна асептика и антисептика във всяка една дентална клиника, в която се извършва поставяне на зъбни импланти. Разбира се, далеч не всеки имплант, който влезе в контакт с лигавицата и слюнката, ще се провали - една огромна част от зъбните импланти с ецвана повърхност ще бъдат успешни дори и при поставяне трансгигивално поради добрите оздравителни процеси в лицево - челюстната област и поради големите компенсаторни способности на организма. Инфекцията обаче може да бъде понякога субклинична, без да се демонстрира с класическите белези на възпалението и да доведе до необясним късен провал.