Субпериосталните импланти се поставят под периоста на горна и долна челюст, а субмукозните - под лигавицата, както подсказват и названията на тези лечебни методи. В различни периоди от развитието на имплантологията те са прилагани по-често или по-рядко, докато в днешно време се прилагат доста по-рядко от класическия винтов титанов имплант. Причина за това са честите усложнения и по-ниската преживяемост на субпериосталните и особено субмукозните импланти в сравнение с вътрекостните. Субмукозните импланти представляват магнити, които привличат метален фрагмент, фиксиран в снемаема протеза, или друг магнит, също фиксиран в протезата. Субпериосталният имплант е скара, разположена върху алвеоларния гребен и фиксирана с няколко винта за остеосинтеза, като формите и модификациите на този тип импланти са много различни.
Класификация на зъбните импланти
Схема на субпериостален имплант. В началните следоперативни етапи тези импланти имат добра успеваемост - проблем представляват дългосрочните лечебни резултати. Изключително рядко се среща субпериостален имплант, който да е безпроблемен на петата година след поставянето си; субмукозните импланти имат още по-ниска трайност. Причината за това е много елементарна - субпериосталните и субмукозните импланти се задържат дългосрочно от меките тъкани, а при повечето типове интраосални импланти настъпва трайна и сигурна остеоинтеграция. Това е процес на свързване на зъбния имплант с костните тъкани на пациента, който при липса на възпаление осигурява стабилно задържане на чуждото тяло и така то е сигурна опора за протезните конструкции.
www.ralev-dental.bg Лицево - челюстна хирургия