Антибиотична профилактика в имплантологията

Снимка от операция

Антибиотиците представляват продукти от жизнената дейност на живи организми (бактерии, плесени, растения и животни), способни да спират развитието (бактериостатични) или да убиват други микроби (бактерицидни антибиотици). Още през 1871 - 1872 година руските учени В. Манасеин и А. Полотебнов наблюдават лечебното действие на зелената плесен; през 1911 година Паул Ерлих и неговият асистент Сахачиро Хата синтезират препарата Салварзан, който представлява първият сулфонамид и се използва за етиологично лечение на сифилис. През 1929 английският учен Александър Флеминг доказва образуването на антибиотици от един вид пеницилиум. Единадесет години по-късно, през 1940 година, е получен пеницилин в чист вид от английските учени Чейн и Флори. Скоро след това започват да се прилагат антибиотици в практиката при лечението на различни инфекции. С въвеждането на антибиотичната терапия се осъществява истинска революция във всички области на медицината. Много заболявания, които са били със смъртност от порядъка на 100 %, стават лечими и в световен мащаб рязко се повишава качеството и продължителността на човешкия живот. Повече информация за различните антибиотици можете да получите от тук...

www.dentalimplants.bg    www.bg-dentist.com    Ралев Дентал АД    Зъбни импланти    България

Още от въвеждането на антибиотиците в практиката започва дискусия в специализираните среди за това трябва ли да се прилагат антибиотици преди, по време на и след хирургична намеса. Сериозни аргументи са изказани в полза на антибиотичната профилактика - всяка една хирургична интервенция представлява нарушение на физическата цялост на човешкия организъм, свързано с опасност от попадане на микроорганизми от външната среда в кръвообръщението. При приложението на антибиотици се елиминира опасността от развитие на постоперативни инфекции; същевременно обаче при прекалено честия прием на антибиотици възникват щамове микроорганизми, които са устойчиви на действието им и при следващи инфекции ефект от антиотика липсва или е по-слабо изразен. Освен това като химично съединение антибиотикът има по-слабо или по-силно изразена токсичност и е потенциално вреден за черен дроб, стомах, бъбреци и костен мозък.В последните години в областта на имплантологията надделява схващането че периоперативният прием на антибиотици е по скоро неоправдан. Аргументите в полза на това са следните: в 99 % от случаите имплантологичните операции са атравматични, в планов порядък, минимално инвазивни, работи се върху неинфектиран терен и се имплантира чуждо тяло, стерилизирано при производствени условия. Производителите стерилизират имплантатите с гама-лъчи или етиленов окис, при което степента на стерилност е многократно по-висока в сравнение с рутинните методи като автоклавиране и суха стерилизация. Същевременно оперативната травма е с много по-малък обем в сравнение с операции на кисти, ретинирани мъдреци и (недай боже) тумори.  Пациентите за импланти са най-често в добра кондиция, млади и с добри регенеративни възможности. Поради това антибиотици преди и след поставяне на имплантати в момента се прилагат рядко.

Антибиотици    Лицево - челюстна хирургия    Zahnarzt

Според някои становища на различни автори в много случаи антибактериалната профилактика с антибиотици е желателна, а понякога и дори задължителна. Така например Американската Кардиологична Асоциация (www.americanheart.org) е разработила стандартизирани антибиотични схеми за профилактика на бактериалния ендокардит при пациенти с клапни пороци. Въпросните схеми се прилагат при оперативни намеси с малък и среден обем в устната кухина и лицево - челюстната област; при намеси с голям обем преценката е строго индивидуална и най-често се извъшва в колаборация с лицево - челюстен хирург, интернист и реаниматор. В областта на имплантологията към момента липсват систематизирани данни за резултатите с или без употреба на антибиотици. Според Moris, Ochi и Plezia (Journal of Oral Implantology, 2004, 30) в САЩ много по-често се прилага антибиотична профилактика в имплантологията и хирургията изобщо. Дали това се дължи на силноразвитата американска фармацевтична индустрия, която непрекъснато се стреми да дистрибутира нови лекарствени препарати? Кой знае... Авторите проучват дали периоперативният прием на антибиотици ще повиши успеваемостта на имплантати от системата Ankylos. Проследени са 1500 имплантата за период от три до пет години; преценката дали да се приложи антибиотик или не е била винаги на провеждащия лечението орален хирург. Не е открита разлика в успеваемостта с или без антибиотик - при статистическия анализ Р - критерият на Фишер е показал стойност от 0.21. Прилагани са схемите на АНА-1990, АНА-1997 и схемата на Peterson (абревиатурата АНА означава Американска Кардиологична Асоциация). Заключението на авторския колектив е че премахването на антибиотичната профилактика в имплантологията би представлявало малка, но значителна стъпка напред в намаляването на необоснованото приложение на антибиотици. Mazocci, Passi и Moretti през 2007 година проучват 736 имплантата, поставени при 437 пациенти. Успеваемостта достига 96.2 %, който резултат е сходен с резултатите при публикувани в литературата антибиотични схеми. При нито един случай от проучваните не е прилагана антибиотична терапия, но във всички случаи са прилагани нестероидни противовъзпалителни средства по схема Nimesulid 2 х 100 mg / 24 h или Arnica Montana 3 пъти дневно. За провалени имплантати се считат тези, които се налага да бъдат отстранени според критериите на Albrektsson (1988) - инфекция или липса на остеоинтеграция.

Отново през 2007 година Schwarz и Larson са изготвили литературен обзор на тема антибиотична профилактика и усложнения от зъбни екстракции и операции за поставяне на имплантати. Според нашия екип темата на този обзор не е избрана съвсем коректно, тъй като зъбните екстракции и имплантологичните операции са общо взето трудносъпоставими неща - една зъбна екстракция може да бъде много лесна и изключително трудна, да отнема от минути до няколко часа, да се извършва върху неинфектиран или осеменен с особено вирулентни щамове терен, да бъде атравматична или изключително травматична за околните тъкани и т.н. Имплантологичните операции се извършват по общо взето стандартизиран оперативен протокол и там вариациите не са много. При прочитането на въпросния обзор читателят усеща едно разочарование на авторите (доколкото в научните публикации може да се влагат емоции) - всички включени в обзора статии са с недостатъчен клиничен материал, много често липсват контролни групи за сравнение, проучват се малък брой случаи и т.н. Затова авторите препоръчват да се извършват повече клинични наблюдения върху периоперативния прием на антибиотици.

Видин    Костна пластика    Синус лифтинг    Д-р Явор Симеонов    www.ralev-dental.com    www.maxillofacial-bg.com    www.oralsurgery.bg

www.bg-dentist.net    www.ralev.name  

Учудващ е резултатът на Laskin, Dent, Morris, Ochi и Olson. През 2000 година те публикуват проспективно проучване върху 2973 импланта, проследени за период от три години. При предоперативен прием на антибиотици се наблюдава по-висока успеваемост във всички етапи на имплантатното лечение: оздравителен процес, разкриване на импланта, етап преди натоварване с протеза и дори 36 месеца след като имплантатът е натоварен с протезна конструкция. Учудващо - патогенетично не е много ясно как един прием на антибиотик би повлиял на един имплантат за три години напред, но предвид големия брой случаи е възможно да се проявява действието на някои скрити фактори - например по-плътна и сигурна остеоинтеграция при антибиотична профилактика. Все пак статията е публикувана през 2000 година, а повечето импланти са поставяни някъде в средата на 90-те години на ХХ век, когато имплантологията е била далеч от съвременното ниво.

Kashani, Dahlin и Alse през 2005 година проучват антибиотичната профилактика при 868 пациенти с общо 3021 имплантата. Прави впечатление високото съотношение брой имплантати / брой пациенти - на един пациент от контингента на шведския колектив са поставяни поне по 3.5 - 4 имплантата. При опитната група е прилаган антибиотичен прием един ден преди и една седмица след операцията; при контролната група не са прилагани антибиотици. Статистическият анализ отново не показва разлика в преживяемостта на имплантатите. В заключение може да се каже че на съвременното ниво на развитие на имплантологията рядко се налага да се прилагат антибиотици преди, по време на и след операция. Ограничаването на необоснования прием на тези медикаменти е стъпка напред към един по-природосъобразен начин на живот с по-малко вредности от всякакъв вид. В дългосорчен план това е от значение за протекцията на много тъкани и органи в организма от потенциално вредните химични фактори; освен това спирането на приема на антибиотици по всякакъв повод е от полза за човешката популация като цяло - ако един индивид лекува всяка хрема и главоболие с антибиотик, тя или той култивират резистентни щамове микроорганизми. При излизане на обществено място тези щамове се разпръскват сред останалите хора и могат да причинят тежки възпаления при деца, възрастни хора, диабетици, онкоболни и пациенти на хемодиализа. Не приемайте антибиотици без причина - вредите не само на себе си, но и на останалите!