Периимплантит

Периимплантитът е възпаление на тъканите около импланта - пери- означава около, а -ит е наставка за възпаление. Когато са възпалени само меките тъкани (лигавица и отчасти периост), се говори за перимукозит. С напредване на възпалението в дълбочина се стига до засягане и на костните тъкани - започва костна резорбция. И тъй като костната тъкан около импланта е от решаващо значение за трайното му задържане и функционалност, загубата на костни тъкани в крайна сметка води и до загуба на самия имплант - той се развива и пада. От медицинска гледна точка периимплантитът представлява до голяма степен феномен - той спада към така наречените заболявания на лечебните средства. Това не са заболявания на собствените тъкани и органи на организма, а на самите лечебни средства, използвани за лечение на други заболявания - в случая зъбните импланти, които лекуват частичното или тотално обеззъбяване.

www.dentalimplants.bg    Мостове връху импланти    Зъбни импланти    Базални импланти    Синуслифт

Ако желаете час за безплатен преглед и консултация, обадете се на телефон 032 642056 или 0888 646003

Отговаряме и на запитвания по електронна поща - на адрес ceo@ralev-dental.bg, help@ralev-dental.bg или support@ralev-dental.bg

Адреса на нашата дентална практика можете да видите тук - намираме се в град Пловдив. Д-р Ралев работи и в град Сливен от сряда до петък всяка седмица - в МБАЛ "Д-р Иван Селимински" АД. Адресът на болницата е бул. Христо Ботев 1, отделение по Лицево - челюстна хирургия

Перимукозит - добре се вижда възпаленият участък от лигавицата над импланта. Слабо зачервена лигавица, при масирането на която изтичат единични капки бистър или по-мътен ексудат.

Вход в нашия форум    Протезиране върху импланти

Същият участък с перимукозит. След поставяне на зъбни импланти е добре периодично да се извършват контролни прегледи на всеки един пациент - на деня след оперативната интервенция, след това на третия ден, петия и седмия постоперативен ден. Обикновено конците се свалят 8 - 10 дни след първоначалната оперативна интервенция. При всеки един контролен преглед е удачно почистването на оперативната рана с памук, напоен с кислородна вода. Премахването на фибринозни налепи ускорява оздравителния процес и при нормални случаи петнадесет дни след поставянето на зъбните импланти е налице бледорозова лигавица с линеарни цикатрикси на мястото на оперативните разрези. Именно в този период се проявяват първите потенциални проблеми: точки на зачервяване, локализирани подувания като това на снимката, малки по размер фистули, от които изтича бистър или гноевиден ексудат. Понякога лигавицата, покриваща имплантата, е изтънена и много лесно ранима при механично докосване. Обикновено на този етап лечението на перимукозита е много лесно и бързо, при което възпалителният процес отзвучава в рамките на няколко дни. Достатъчно е възпаленият участък да се тушира с памук с кислородна вода три или четири пъти в няколко последователни дни. Кислородната вода има свойството да премахва натрупания ексудат (фибринозен или гноен) и хранителните остатъци. Постепенно изтънялата лигавица се удебелява, фиброзира и се уплътнява - в рамките на още 10 дни участъкът вече по нищо не се отличава от съседната здрава лигавица. По този начин се формира стабилна епителна бариера срещу навлизането на хранителни остатъци и напредването на възпалението в дълбочина - това силно благоприятства оздравителните процеси в областта на съединителната тъкан и костта, които са няколко пъти по-бавни в сравнение с тези при епитела. Изобщо, организмът не търпи открита съединителна тъкан (фиброзна или костна) и винаги се стреми да ги покрие с епител - това е нормален оздравителен механизъм, който се е формирал с течение на еволюцията и има защитна функция против механични увреждания на тялото. В определени случаи този физиологичен механизъм може да се превърне в патологичен.

Добър ефект има приложението на диоден лазер на този етап от развитието на периимплантита. При повишена мощност на излъчването (от порядъка на няколко вата) лъчът коагулира тъканите и изгаря възпалителните гранулации. Допълнителна полза е силно изразеният бактерициден ефект на лазера - унищожават се микроорганизмите в оперативното поле. С увеличаването на мощността на излъчването се засилва бактерицидният ефект, но се увеличава и увреждането на собствените тъкани на пациента. Поради това добър баланс между двата ефекта се получава при мощност на лазера от порядъка на 1 - 2 W; при ниски мощности от порядъка на 25 mW бактерицидното действие на лазера е слабо изразено, преобладава предимно стимулиращият ефект - ускоряват се оздравителните процеси. Това от своя страна е от голяма полза за организма - оперативната рана оздравява много по-бързо, епителизацията е ускорена, формирането на здрава съединителна тъкан - също. Отличен ефект при перимукозитите има и фотодинамичната терапия, при която се унищожават до 98 % от микроорганизмите във всяка една рана и на практика се стига до стерилизация на оперативното поле. За сравнение - всички лазери унищожават най-много до 60 % от микробните щамове; при лазера обаче стимулиращото действие на лъчението е много по-силно изразено, докато при фотодинамичната терапия то е минимално. Добър ефект дава комбинирането на двата лечебни метода - в началото на перимукозита се прилага фотодинамична терапия, за да се подтисне микробният растеж; впоследствие се преминава към диоден лазер с по-голяма мощност, за да се ликвидира остатъчната инфекция и в края на процеса се прилага облъчване с лазер с ниска мощност, за да се подпомогне оздравителният процес. В дентална практика Ралев Дентал АД това е въведено като стандартен протокол за лечение на перимукозити.

Участък с напреднал периимплантит - вижда се некротична кост дистално от зъбния имплант. В такива случаи вече не се говори за перимукозит, а за периимплантит в класическия смисъл на думата. Лечението на периимплантита е предимно хирургично, а на перимукозита - предимно терапевтично, без отпрепариране на лигавицата и кюретаж на тъканите около импланта. Разбира се, това са само някои насоки в клиничното поведение - към всеки един случай трябва да се подхожда строго индивидуално. Така или иначе, некротичната кост около импланта трябва да се отстрани - очевидно в горния случай репаративните процеси на организма не са достатъчни за спонтанното оздравяване на дефекта.

Тежък периимплантит около горните фронтални зъби

Същият случай непосредствено преди лечението. Виждат се обилни, хипертрофични меки тъкани. В този случай физиологичните оздравителни процеси на организма са се превърнали в патологични - в дълбочина се задържат хранителни остатъци и микроорганизми, които отключват началото на процеса. Те предизвикват възпалителна реакция, която при периимплантатните тъкани протича много бавно и протрахирано - 99 % от периимплантите са хронични и под 1 % са остри възпалителни процеси. Имунната система се опитва да елиминира микроорганизмите и хранителните остатъци - те представляват химичен дразнител, тъй като са чужди за организма органични вещества и се разпознават като потенциален увреждащ агент. При тази реакция обаче малко или много се увреждат и собствените тъкани на организма - разрушават се костна и съединителна тъкан, формират се дълбоки джобове и процесът напредва в дълбочина. Тук именно се явява патологичният механизъм по отношение на епитела - той се опитва да покрие откритата кост и съединителна тъкан, но това води до задълбочаване на венечния (в случая - периимплантатния джоб) и липса на прикрепване на тъканите към имплантата - а това прикрепване е от ключово значение за стабилността на костно - имплантатния интерфейс с течение на времето. Епителът не осигурява здравина на връзката между имплантата и околните тъкани - той има само покривна и изолираща функция. Поради това е необходимо при лечение на пародонтити или периимплантити да се отстрани целият епител в дълбочина и зъбната или имплантатната повърхност да контактуват със здрава костна или поне фиброзна съединителнотъканна повърхност. Това е от ключово значение за формирането на нова здрава тъкан около зъба или импланта - в идеалния случай костна, в реалния - костна и съеднителнотъканна, но не и епителна. 

Обилно и продължително кървене при докосване на меките тъкани - клиничен белег за наличие на възпаление. Както вече стана въпрос, такива процеси протичат изключително бавно и при старание от страна на клинциста и пациента има предостатъчно време да бъдат овладени или поне стационирани. Затова периодичните контролни прегледи са от ключово значение за дългосрочните резултати от лечението със зъбни импланти. В случая на горната снимка пациентът не беше идвал на контролни прегледи за период от пет години след натоварвана на зъбните импланти с мостова конструкция. Анамнестично проблемите датират от около три години - периодично венецът се е подувал, изтичали са течности от венечната бразда, но поради заетост и поради липсата на болка пациентът не е идвал за клинични прегледи. Дори и при тази тежка клинична находка оплакванията на пациента не са силно изразени - болка на практика липсва, има единствено лош дъх от устата и изтичане на ексудат. Това е характерно за клиничната картина на периимплантита - бедна симптоматика особено от страна на пациента, съчетана със силно изразени клинични белези на възпаление, които обаче се откриват само от зъболекаря при преглед. Рентгенологичната находка е също доста показателна - тежка костна резорбция, особено при процеси с по-голяма давност.

Освобождаване на меките тъкани с цел да се формира достъп за почистване на гранулациите