Екстраорални имплантати
Екстраоралните имплантати се използват най-вече за задръжка на протези - ушни, носни, орбитални и т.н. При ушната мида приложението на такива импланти е може би най-широко, особено при тотални дефекти на мидата. Частичните дефекти на мидата успешно се лекуват с методите на реконструктивната хирургия, но тоталните дефекти са истинско предизвикателство за хирурга. Към момента ектопротезата върху екстраорални импланти дава най-приемливи резултати от естетическа и функционална гледна точка. Методът е въведен от Tjellstrom през 1979 година и е публикуван в списание Laringoscope през 1981 година.
При екстраоралните имплантати е важно състоянието на околните тъкани - кожа и лигавица на носа и ушния проход. За тази цел при всеки имплантат се измерва дълбочината на джоба около него и количеството на течността в периимплантатния сулкус. При липса на периимплантит се наблюдава малко или никакво количество течност. Колкото по-тежък е възпалителният процес, толкова по-голямо количество течност се наблюдава в джоба. Освен това значение имат и клиничните белези на възпаление - зачервяване и наличие на влага около импланта.
В ушната област добра възможност за задръжка на имплантите представлява мастоидният израстък - поради голямото количество костна тъкан там могат да се поставят импланти с по-голям размер. В този случай не е удачно имедиатно натоварване на имплантите - при поставяне на протезата преди третия месец се стига до фиброзна инкапсулация на имплантата и липса на остеоинтеграция, съответно невъзможност на импланта да осъществява задръжна функция. Винаги е за предпочитане протезата да се свързва с магнитни приспособления за закрепване към имплантата. Според много изследвания сферичните стави могат да се фрактурират, при която ситуация извършването на поправка е много трудно; освен това при малки неточности имплантите се претоварват и започва процес на остеолиза около тях. Магнитното закрепване позволява дори и по-големи неточности. Освен това протезата се сваля и почиства много по-лесно при магнитна задръжка, а при екстраоралните импланти хигиената е от решаващо значение за успеха в лечението - както и при интраоралните.