През последното десетилетие много пациенти от България започнаха да си поставят зъбни импланти в Турция. Пандемията от коронавирус донякъде успя да ограничи този процес, но след премахването на ограниченията този тип дентален туризъм беше възобновен с нова сила и бързо докара до ужас всички дентални лекари в България, които не се чувстват уверени в способностите си и поради това се ужасяват от всяка една конкуренция. Нашият екип обаче се състои предимно от либертарианци и е застъпник на Свободния Пазар във всяка една сфера на човешката дейност - дори и в толкова консервативен и задръстен от регулации сектор като здравеопазването.
Всъщност медицинският туризъм е широко разпространен по цял свят. Изключително голям брой хора пътуват по света с цел да се лекуват - в друг град или в друга държава. Много често лечебният процес се съчетава с посещение на забележителности и активна почивка - разбира се, доколкото човек може да почива и да бъде опериран в същото време. Според специалистите по социална медицина съществуват два основни типа медицински (респективно дентален) туризъм - бюджетен и специализиран. При първия тип пациентът отива да се лекува там, където е по-евтино и това се прилага при ограничен бюджет - поради което и туризмът е бюджетен. При втория тип пацинтите пътуват с цел провеждане на лечебни мероприятия, които са високоспециализирани и няма как да се извършат в тяхното населено място - поради липса на квалифицирани лекари (най-често), но и поради липса на необходимата за лечението апаратура. В огромен процент от случаите поставянето на един имплант не изисква толкова висока квалификация от страна на зъболекаря, нито пък изисква значителни инвестиции в апаратура - поради което и българските граждани пътуват към Турция единствено с цел да спестят финансови средства.
Съществува обаче един проблем, за който в медиите се говори изключително рядко. Това обаче не означава че проблемът не съществува. Той има чисто математически характер и е пряко обвързан с демографските характеристики на турското и на българското общество. Република Турция има население от 84 милиона души - по данни от 2026 година. При толкова голямо население секторът на здравеопазването се отличава с някои характеристики, които липсват при българското общество. Налице е огромен поток от пациенти за всеки, който има поне минимална квалификация и познания в една тясно специализирана област - ендоскопиите например, но и всяка друга специализирана медицинска манипулация. По-неприятното е че всеки лекар, който има съответния клиничен опит и работи качествено, има зает график и планирани пациенти за месеци напред. Съвсем отделен е въпросът за цените на елементарните манипулации при подобни квалифицирани специалисти - пазарните закони са неумолими и действат почти толкова ефективно, колкото и физичните. В този ред на мисли е напълно ясно кои са турските лекари, които работят на ниски цени и активно издирват пациенти - от чисто етични съображения няма да го кажем, но всеки средноинтелигентен човек ще се досети сам.
Отляво надясно на снимката - д-р Венцеслав Ралев от България, д-р Йонг - Ку Хоо от Южна Корея и д-р Бартоломей Фамулски от Полша. Още от 2015 година Полша е класифицирана към групата на развитите държави, или поне така твърди Международният Валутен Фонд. От 2024 - 2025 година дори и България спада към тази група - твърдение, което ще накара русофилите и соцносталгиците да изпаднат в истеричен ужас. Икономическите показатели обаче са красноречиви - критериите на МВФ са изпълнени, а монографията, в която те са описани подробно, има обем от 500 страници. И в България, и в Полша жизненият стандарт се е повишил драстично през последните 30 години - очевидно демокрацията не е нещо чак толкова лошо... Турция все още не спада към тази група - икономическата политика на Ердоган не е най-адекватната и комшиите ще се наложи да се напънат още - може би дори няколко десетилетия.
Зъболекари от Унгария по време на семинара в Турция
Път на коприната? Не е известно какво е общото между Южна Корея и пътя на коприната, но... да не изпадаме в подробности!
Д-р Йонг - Ку хоо с двама зъболекари от Турция. В огромен процент от случаите турците са изключително усмихнати и лъчезарни хора. Разбира се, всеки човек има своите добри и лоши дни и да се поддържа едно непрекъснато добро настроение е изключително трудно. Животът протича по синусоидална крива и далеч не във всеки случай е лесно (а и възможно) да посрещаме неприятните ситуации с усмивка на уста. Когато работиш в силно конкурентна среда обаче, и то буквално върху живи хора... просто нямаш особен избор. Никой не обича да общува с кисел и сърдит човек, нали? В областта на държавната администрация концентрацията на навъсени хора е особено висока, но там клиентите нямат особен избор - конкуренция липсва, съответното удостоверение може да бъде издадено само от една точно определена институция и (искаме или не) трябва да се редим на опашка на гише, зад което стои служител с изражение на буреносен облак. При Свободен Пазар обаче подобно изражение бързо ще реферира клиента към конкурентна компания и бакрутът става единствено въпрос на време. Поради това всеки един служител трябва да бъде усмихнат и дружелюбен.
При задълбочаване в темата могат да се открият някои много интересни закономерности. Всичко описано е така... но нищо не бива да се абсолютизира. В много сектори (особено в областта на здравеопазването) се срещат мрачни и навъсени хора - служители и мениджъри. В сферата на хирургията тяхната концентрация е особено висока и въпреки това пациенти не им липсват. Самото споменаване на това извиква в съзнанието на всеки практикуващ клиницист поне десет имена на изтъкнати негови колеги. Защо това е така и кой би отишъл да се лекува при хирург с изражението на Дарт Вейдър? Отговорът на този въпрос е лесен за отгатване и всеки средноинтелигентен човек веднага би отговорил на минутата - ако един специалист е наистина добър в това, което прави... тогава неговите пациенти наистина нямат особен избор. Навъсен или не, сърдит или не, навикващ хората или не... добрият хирург си е добър и всеки би желал да се лекува при него, дори и това да означава пациентът да понася негативите от държанието на лекуващия. Някои пациенти стигат наистина до крайности - смятат че ако един специалист няма характеропатии, то той изобщо не е добър в областта си. Или, както се казва в един популярен виц - този лекар не е добър, защото вчера го видях да си купува шоколадови бонбони от Кауфланд. В България е прието като стандарт при добър резултат от всяко едно лечение на лекуващия да се донасят бонбони... макар че ние бонбони не пием, нали? В подобни твърдения има доста солидна психологическа обосновка - смята се че дългото и старателно изучаване на една тясно специализирана област карат човека буквално да си загуби ума и да започне да се държи не особено адекватно.
Обратно, в много случаи лекари, чието качество на работата не е особено добро, развиват едно изключително приветливо и дружелюбно поведение на работното си място. Искрено се надяваме двамата непознати колеги от Турция на снимката да не спадат към тази група... но групата си съществува и всеки практикуващ клиницист отново би споменал на първо четене поне десет свои колеги с подобен тип поведение. Според различни психологически проучвания така се замазват очите на пациента - ходих там, лекуваха ме, мостът ми е малко неудобен, постоперативните болки продължиха два (или шест) месеца, но за сметка на това пък са толкова любезни и дружелюбни, просто е приятно да се общува с тях и отново бих отишъл там! В тези твърдения също има доста сериозни логични аргументи.
За щастие обаче психологията никога не е била точна наука и едва ли някога ще бъде - каквото и да се каже, винаги ще бъде вярно в определен процент от случаите. Липсват общовалидни закономерности или дори и да ги има, те нямат тази доказателствена тежест и сила, както това се случва в областта на физиката и математиката например. И за да бъдат нещата още по-сложни, може да се каже че до една определена възраст характерът на човека се формира и след това подлежи на промяна изключително трудно - така че израстването в професионалната йерархия и придобиването на нови умения просто позволява на човека да прояви своите характерни черти на воля, без да се налага да се прикрива зад маската на изкуствения позитивизъм и да позира пред публика. Така че - просто бъдете себе си! Размисли и страсти в духа на покойния професор Вучков...