В град Самоков имплантати се поставят от д-р Лиан Соми и д-р Славчо Димитров. За голямо съжаление от 2023 година д-р Лиан Соми вече не е сред нас, така че единственият практикуващ имплантолог в града остава д-р Димитров. Все пак град София е близо, така че всеки, който пожелае, може да се лекува там. Следва да се има предвид и че д-р Славчо Димитров вече има значителен клиничен опит с имплантите на Neobiotech - Южна Корея, така че при него няма да получите услуга с по-лошо качество от това, което предлагат колегите в град София. В България има и още един колега със същото име - доцент Славчо Димитров, който е лицево - челюстен хирург в МБАЛ "Свети Пантелеймон" в град Пловдив, но между двамата няма нищо общо. Доцент Славчо Димитров е роден в град Перник и през целия си живот е работил във факултета по дентална медицина в Пловдив; рядко поставя импланти, тъй като предпочита да извършва предимно оперативни интервенции с голям и много голям обем - резекции на челюстните кости, лимфни дисекции и премахване на тумори от областта на паротидната жлеза.
Първият имплант в град Самоков е поставен от д-р Лиан Соми през далечната 2007 година - по това време колегата е работел с българската система СИП. Първият синуслифт в Самоков е извършен от д-р Венцеслав Ралев през 2011 година в денталната клиника на д-р Соми, а първата вертикална аугментация на алвеоларен гребен с титанова мрежа - отново през 2011 година и отново от д-р Ралев. Ако някой посетител на нашия сайт разполага с информация за оперативни интервенции, извършвани в града по-рано от други колеги, нека ни уведоми за това по електронна поща на адрес ralev@ralev-dental.bg. Нашият екип държи да предостави максимално достоверна информация за развитието на имплантологията и като цяло на хирургията в България.
Д-р Славчо Димитров активно поставя импланти от 2014 година, като работи предимно с продуктите на Neobiotech. За съжаление не разполагаме със снимки на двамата колеги, въпреки че те са чести посетители на семинарите и лекциите, организирани от Ралев Дентал АД. През 2019 година д-р Соми и д-р Димитров дори посетиха град Сеул - столицата на Южна Корея, за да присъстват на годишния конгрес, организиран от производителя на зъбни импланти.

Снимки от конгреса по имплантология в Сеул през 2019 година. Проявата беше организирана в световен мащаб, като от България беше сформирана група от осем зъболекари. В тази група бяха включени д-р Лиан Соми и д-р Славчо Димитров от град Самоков; за съжаление семинарът беше изключително напрегнат и динамичен и нашият екип не успя да направи снимка на всички участници. На горния кадър - д-р Венцеслав Ралев, представител на компанията за територията на Република България. Съвременният свят е забързан и динамичен - един продукт бързо достига от Сеул до Сливен, респективно от Сеул до Самоков.
Тук възниква съвсем логичният въпрос - да се подложим ли на лечение в дентална клиника в по-малък град, или да се ориентираме към по-голяма клиника в областен център или дори извън пределите на страната? Изключително трудно е да се даде еднозначен отговор на този въпрос. При най-тежките патологични процеси, които изискват огромен клиничен опит и сериозни теоритични познания отговорът е ясен - насочваме се за лечение там, където екипът има натрупан опит. Кой патологичен процес обаче е тежък и кой е лек и не изисква толкова висока професионална квалификация? Заслужава ли си да пътуваме 200 - 250 километра за лечение на кариес например, при положение че през няколко улици могат да ни лекуват не по-зле, отколкото в София и Пловдив? Принципно качеството на обучението на студентите по дентална медицина се увеличава непрекъснато и към 2026 година всеки един новозавършил магистър може да пролекува един кариозен дефект не по-зле от зъболекар с 25 години професионален опит. При единичен зъбен имплант без необходимост от костна пластика след поставянето на 50 или 60 импланта (поне според наблюденията на нашия екип) качеството на лечението е едно и също.
Добре поставен и остеоинтегриран зъбен имплант от серията IS3 на компанията Neobiotech - Южна Корея.
Читалището в град Самоков. Народно читалище „Михаил Дашин 1911“ има създадена общност, в която членуват общо 75 души. В библиотеката към читалището има 2 645 тома книги - по данни от Интернет през месец ноември 2025 година. Към читалището функционират самодеен танцов състав и женска певческа група. В повечето по-големи градове в България са основани читалища скоро след Освобождението, при което те бързо се превръщат в уважавана институция и средище на културата и просветата. Град Самоков не прави изключение.
Върху фасадата на читалището се открива надпис "Булаир" и годината 1913. Както всички знаем, Булаир е село, разположено на територията на съвременна Турция до Мраморно море, около което се разиграват драматични събития по време на Първата Балканска война. Булаирският бой се провежда на 8 февруари (26 януари стар стил) 1913 година между българската Седма пехотна рилска дивизия под командването на генерал - майор Георги Тодоров и османските дивизии „Мюретеби“ и 27-а пехотна под командването на Али Фетхи Окяр, образуващи десети турски корпус. Участва Рилска дивизия, в личния състав на която са включени и много жители на Самоков - което е било общоприета практика в началото на ХХ век, войсковите подразделения да бъдат наричани на името на региони, от които са набирани военнослужещи. Боят се води в района на Булаир и старата крепост Цимпе, станала отправна точка за османското нахлуване в Европа. Той завършва с победа за България, превръщайки се в символичен реванш за османските нашествия и завоевания на Балканите. В негова чест е написан маршът „Булаир“. Читалището в Самоков обаче не е наречено на името на това село - то е наречено на името на Михаил Дашин, като на западната фасада има паметник на загиналите самоковчани по време на войните.
Култовият битов комбинат - по времето на социализма във всеки един по-голям град имаше подобна институция. Там се извършваха така наречените всестранни услуги - химическо чистене, ремонт на дрехи и обувки, фризьорство и козметика. Поради тази, а и поради много други причини битовият комбинат се превръщаше освен всичко останало в място за социални контакти. Рождената дата на ТПК "Михаил Дашин" е 22.02.1955 година. Като абревиатура ТПК означава трудово - производствена кооперация; по онова време стопанската структура е регистрирана като Обединена трудово - производителна кооперация. Основана е в резултат на обединението на няколко от години действащи местни кооперации с различен предмет на дейност и услуги в град Самоков. Стопанското обединение функционира и до днес - навлизайки в шестото си десетилетие, кооперацията работи като производител и реализатор на шuвашка конфекция, работно облекло, всякакви спортни и работни ръкавици. Значителни постижения има и в сферата на други услуги: железарски услуги, елинсталации и елтабла, всякакво електрообзавеждане, бобиньорство, ремонт на електроуреди и някои други услуги. В стремежа си да натовари наличната техника и свободни мощности, кооперацията провежда политика на максимална откритост за всички свои клиенти. ТПК е кооперация с традиции, която е пазарно ориентирана, проявява икономическа гъвкавост в работата си и се отнася с внимание и респект към желанията на клиентите. Главната цел на кооперацията е да се запазят съществуващите пазари и клиенти, да се открият нови пазарни сегменти, да се привлечат нови клиенти. За всичко това се разчита на традиционно високото качество и надеждност на производството и услугите, професионализма на кадрите и новият пазарен подход в управлението. Девизът на кооперацията е Традиции - Производство - Клиенти.
Храсти в Самоков
Джамията в Самоков. В града има сравнително голяма мюсюлманска общност

Паметник на Михаил Сотиров Дашин. Той е активист на БРСДП (тесни социалисти) и БКП. Кмет е на Самоковската комуна (1919 – 1921). Роден е на 21 ноември 1882 година в град Самоков. Учи в Дупнишката гимназия от 1896 до 1899 година. Изключен е за участие в социалистическото движение. Става член на партията на Димитър Благоев (БРСДП - тесни социалисти) през 1899 година. Секретар е на Самоковската организация от 1903 до 1924. Избран е за общински съветник за един мандат от 1910 до 1912 година и за кмет на Самоков от 1919 до 1921. Запасен офицер. Член на Висшия партиен съвет на БКП (1922 – 1924). Участва в Септемврийското въстание (1923) в Самоковско и Ихтиманско. След въстанието е заловен е въдворен в Софийския затвор. Освободен през 1924 година и убит в Самоков.
Тухлен зид в град Самоков